8 сент. 2016 г., 18:08
17 мин за четене
∞
> Това се случи много отдавна. Още преди Студеният дъжд да се изсипе над Земята на Книгите и да отнесе единствената любов, която Малена някога е имала като Орисана.
>
>
>
> Спомням си, че тогава седях на сянка под едно голямо Елмазено дърво и се опитвах да си напиша есето. Денят беше великолепен и с нищо не предвещаваше появата на Студения дъжд. Малена лежеше на слънце, облечена в изрязан бял бански и със затворени очи пиеше сок със сламка. Перфектната красива Малена с огненочервени ириси и сини като сапфир коси! А толкова я мразех и обичах едновременно! Къдриците й се полюшваха на вятъра, мургавата й кожа блестеше от лосиона против изгаряне. Прокарах ръка по челото си, усещайки че с есето съм до никъде. Претенциозното заглавие „Моята бъдеща реализация” ме изпълваше с глухо отвращение и досада.
>
> -Амара, мама не спира да мърмори за Ритуала довечера. Казах й сто пъти, че няма нужда и ние с теб да ходим.
>
> Вдигнах глава и видях че сестра ми се е обърнала по корем и ме наблюдава. За ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Или когато Краят е Начало