10 сент. 2016 г., 13:44

Орис (Сафина) 2 

  Проза » Повести и романы
592 1 0
18 мин за четене
> ∞
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея.
>
> Завършихме училище и започнахме да се навъртаме около майка ни, която имаше собствен луксозен ресторант за деликатесна кухня – „При Верония”. Не че тя имаше нужда от помощ, ние имахме нужда от опит. Но не правехме кой знае какво.
>
> Вдигнах очи от списанието, което разглеждах и видях Малена да реже маруля с обляно в сълзи лице. Сестра ми изглеждаше прекрасна. Сапфиреносините й къдрици бяха прибрани в дълга, висока опашка, носеше нежнорозова рокля под бялата престилка, а светлочервените й очи блестяха от сълзите.
>
> Мисълта за Римън не ми даваше мира напоследък. Колкото и да не ми се искаше, трябваше да призная, че желанието ми да го видя не бе предизвикано само от загрижеността за Малена. О, тя бе толкова малка част! Откакто го бях видял ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Teddy Daniel K. Все права защищены

Или когато Краят е Начало

Предложения
: ??:??