> ∞
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала (с тегнещо чувство) мама, че ще излизам с Ниляна и затова ще закъснея за ресторанта.
>
> Изгладих гънките на дънките и критично се вгледах в себе си. Често бях завиждала на сестра си, тайно, зловещо и с много (а понякога и малко) разкаяние, заради нейната тънка, фина структура, нежните й крака и ръце. Всъщност бях наясно, че физическото й съвършенство изобщо не е за завиждане. Никой не искаше да е Орисан.
>
> Имах едър скелет и силно развит ханш, бедра и бюст. Никога не съм била слаба, още по-малко тънка. В началното училище ме наричаха „дебела”, но по-късно спряха, защото започнах да използвам Бавнодействащия коктейл за отслабване на някакъв младолик лекар. Не се превърнах в ефирно момиче от ...