> ∞
>
>
>
> Часовникът показваше един без пет, когато прекрачих прага и попаднах право на майка си. Тя стоеше в края на коридора, кръстосала ръце на гърдите си и се взираше в мен. Стори ми се, че за пръв път ме вижда ясно.
>
> -Къде беше? – гласът й бе жесток, леден. Това изобщо не беше майка ми. Усмивката и красотата й сякаш се бяха стопили в странна, несвойствена маска.
>
> -Не прочете ли бележката? – невинно попитах и започнах да се събувам.
>
> -Прочетох я. Пише, че ще се върнеш след малко. Какво си правила четири часа при Римън?
> ...