На мен три циганки са ми орисали живота. Мине не мине, току се появи някоя и започва да нарежда пророчески думи. Срещите с тях са винаги случайни и спонтанни, ако въобще съществуват случайности. Каква е тази тяхна дарба, не знам, но що са ми нарекли трите, все се е случило.
Бързам да поясня, че за мен думата циганин, не е обидна. Тя е само името, с което назовавам човек от този етнос. Не деля хората по принадлежност, а само по това дали са добри или лоши и как се отнасят с останалите.
Та, още когато съм се родила през нощта срещу 13 май през далечната 62 година на миналия век в родилното отделение на Варна, раждала и циганка. С майка ми били легло до легло, /тогава е нямало ВИП/. Веднага след като акушерката ме внесла в стаята, циганката вторачила черните си очи в мен и рекла:
- Дай ми го за малко това дете! Искам да го погледам.
Подала ме майка, но сърцето ѝ се свило от страх.
- Спокойно булка, нищо няма да му сторя! Знам, че ти е трето детенце и ще трепериш над него. Бог да ги прости ...