Стоеше права до прозореца. Имаше красива кремава рокля, в есенната светлина приличаше на бреза – бяла, нежна и тъжна, леко пожълтяла от отражението си.
– Какво искаш да кажеш? – Дръпна пердето и в стаята стана съвсем приглушено, почти тъмно. – Това ли е всичко?
Разбира се, че това беше всичко.
– Разбира се, че не е всичко! – Младият мъж стана и се опита да целуне ръката ѝ. Тя я отдръпна гнусливо. Не обичаше да я целуват. – Има още много.
– И коя част от другото възнамеряваш да сведеш до мен?
Надменността ѝ отиваше. Беше свикнала да се държи така. Погледна списанието върху малката масичка до дивана и се намръщи: това беше списание за готвене. На него пишеше „Заек“ или нещо такова. Поне имаше такава рисунка. Кой беше донесъл това просташко списание в стаята за гости?
– Ще ти разкажа всичко. Просто ми дай възможност... Моля. – Той още стоеше близо до нея, прав, търсеше ръката, която тя отдръпна.
Тя се разходи из стаята. Мислеше. Той бе достатъчно унижен. Жалък. Той беше неин. Какво друго ...