Орлите се "раждат", за да летят, но те не знаят това и трябва да бъдат научени
Eдна от лекциите за морските орли на американския биолог Ричърд Бендъл ме вдъхнови
. да напиша този разказ.
Разказът е написан с помощта и редакцията на Белоснежка/Гергана Шутева/.
/
Това е поздрав за всички дами послучай 8-ми март!
Орлите се “раждат”, за да летят ,
но те не знаят това и трябва да бъдат научени
Живея в къща – край брега на океана и от дете наблюдавам как морските орли кръжат над моя дом. Дали това предначерта съдбата ми... не зная... но бях дълбоко впечатлен и в детското ми сърце се породи мечтата да стана биолог... Защо биолог ли? – За да изучвам тайните на живота им. И ето ме днес – мечтата ми се сбъдна...
Вече знам може би почти всичко за тези божии създания – морските орли...
Изумително е, но те се свързват и живеят по двойки и никога не се разделят, освен ако едният не загине. Любовта им е толкова силна, защото чрез нея оцеляват. Орелът и орлицата вият своите гнезда с обич, здрави пръчки и ги постилат с меки, нежни пера и пух, за да бъде топло и уютно на новоизлюпеното орле.
Да можехте да видите само как орлите учат рожбите си да летят...
Орлицата взима малкото на силните си криле и полита с него в необятния син простор, пори въздуха с величествения си полет... а малкото птиче трепери неуверено, несигурно... от страх, писука жално и иска да се върне в топлото гнездо. Но в един миг само орлицата го пуска от страшната височина. То пада стремглаво надолу – боязливо, недоумяващо какво да направи... незнаещо как да полети... И докато се спуска към бездната, бащата-орел кръжи около него и преди да достигне земята, го отнася на крилете си – в гнездото...
Неописуема е емоцията от това да видиш как птицата се учи да лети… сякаш имаш усещането, че ти си там горе – в небесата, и ти се иска да почувстваш силата на вятъра…
Труден е урокът да се научим да летим, винаги ни пречи страхът, дори когато някой бди над нас.
Страхът винаги е единствена пречка при първия полет…
И при птиците, и при хората страхът е определящ фактор. Всеки се бои неистово от падане, от провал, неуспех…
Не носим ли ние, хората, душа на птица?! Не сме ли с волен и свободен дух, копнеещ простор и слънчева синева… Не страдаме ли, когато се усетим затворени в клетка и удряме мислите си в невидими решетки…
И орлите тъгуват, също като хората, тогава се усамотяват в някоя долина и остават там… докато не ги открият други орли, които да разкъсат тоя плен и тъга, да ги върнат отново към живота…
Колко сходни са съдбите им с човешките…
Всеизвестна е поговорката, че приятел в нужда се познава. И при нас е така – подаваме приятелска ръка с вярата тя да е лъч светлина и надежда за страдащия, за нуждаещия се от помощ близък нам.
Дали бих могъл сам на себе си да си обясня тази моя страст към орлите… отново не зная… Но има ли въобще нужда?! Когато я нося, тук от ляво, когато пулсира в мен и с мен ще си отиде…
Казват, че обичта на орлите към малките е безкрайна, любов жертвоготовна, до смърт. Спомням си как потръпнах от изумление и възхита, когато някой ми беше казал как след горски пожар в почти изцяло опожарена гора е била намерена обгорена птица. Горските работници побутнали овъглената птица и под крилата й се показали две малки, живи орлета… Неслучайно изразът “бди над рожбите си като орлицата” се е превърнал в емблематичен…
Орелът е величествена птица! Царят на небето!
И ние, хората, като орлите се стремим към своя връх, и ние учим децата си “да летят”, давайки им първите значими уроци в живота…
Защо обичам толкова орлите? Защо ли? Може би защото нося късче от тяхната мъдрост в сърцето си…
© Златка Петкова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Орли ата избира своя другар в живота като пуска клонки от висините. Орлите от скалите се спускат и ги ловят. Орли ата избира този, който издържи докрай и не се откаже. Той е най-силния и когато пуска орлетата от висините, тя е сигурна, че таткото ще го улови и спаси. Колко величествено и затрогващо!
-
Страхотно! Защеметяващо!!! Пълно с толкова много любов!..
-
Разказат ти е изумителен!!!
Много ме впечатли ..браво най-сърдечни поздрави!!!
-
Благодаря ви за отзивите радвам се че разказа ви е харесал
-
Много хубав разказ, чета го сякаш е лично отправен към мен! Просто така ме накара да се почувствам, за което само мога да благодаря!
-
Радвам се,че го прочетох!!!
-
Прекрасно! Разказът ти е чудесно начало на деня ми. Благодаря за това удоволствие!!!
-
Хареса ми разказа ти, Злати!!! Поздрави и честит празник!!!
-
Благодаря ви Атанас и Доли!
-
Златке, благодаря ти за този текст Честит празник!
-
Вълшебствата в Природата са много...
ДА отворим очите и душите си за тях!
Поздравления! -
Благодаря ви Мария и Нина!
-
Красиво е !
-
Благодаря ви Гери и Роси!
-
Много красива притча, Злати, и много дълбока!
-
Честит празник, Злате!
Бъди волна като птица - надеждите са твоите криле! Желая ти влюбени полети!
Сърдечен поздрав и прегръдка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
