Да те накарат да бачкаш 10 часа и да не ти дават да пиеш вода - Кипър.
Да си 148 кила и да сложиш розов клин и ток 15 см - пак там. После аз съм била розов балон!
Да си на 85 години с кожа увиснала като слонска и да се печеш топлес - англичанка в Кипър през ноември. Дързост и... дързост.
Да си на 68 и да кажеш, че си на 45 и да се правят, че ти вярват - Кашпировски.
"Вcяко нещо, което не ме убива ме прави по-силен." Вярно, но ми боде очите това "убива". Къде се дява отрицателната енергия?! Определено не само в секс и спорт. Един ден - "бум" и даваш на късо. И хоп в mental institution. Поне си сред свои.
Хората, които говорят за чувствителността си и грижата си за другите, и саможертвата си, обикновено само говорят.
Да помълчат най-накрая.
Всичко е въпрос на самоконцентрация.
И самодисциплина.
И самоконтрол.
Обаче няма смисъл.
Обаче всички се напъват.
Да се напъна ли?
Когато страховете се върнат, нищо друго няма значение. Следователно страхът е най-мощното оръжие.
Мога да го насоча срещу себе си.
Но по-добре да стрелям по другите.
Седем месеца лято уморява.
Дядо Коледа на 30 градуса жега е нелепа гледка.
30 градуса посред ноември... чудесата не спират да ме... учудват... Приятел е човекът, който знае от какво имаш нужда - стек цигари и усмивка.
Смехът е като секса - колкото и да не го упражняваш, не се забравя. В началото е малко като грачене... после става... звънлив.
Няма по-ужасяващо място от летище, на което не те чака никoй. Колкото по-малко пари имаш, толкова повече цигари почваш да пушиш.
Хората с маниери са много плашещи. Никога не знаеш какво има зад изтънчеността им.
Откровения простак - бих го целунала.
Човек, който не чете книги обикновено гледа телевизия. 5 % от кипърци четат, останалите 95% гледат телевизия средно по 5 часа на ден. Статистика.
Блажена слепота.
Да умееш да мразиш е дарба.
Да умееш да не обичаш е талант.
Ставам все по-талантлива.
Човек може да се адаптира само към средата. Иначе си остава неадаптивен.
Да заведеш гаджето си на среща в МcDonalds- резултат от нечетенето на книги.
Да седиш на един И същи стол И да сменяш само жената, която седи до теб - липса на въображение.
Да се заблуждаваш че вървиш напред а да си на светлинни години назад от постигнатото е все едно да кажеш на стафидата грозде.
Да намират оправдание за несгодите си във воодоо магии - параноя. Да наричаш лъжата "премълчана истина" е все едно да кажеш "Ей, онова бесило не е бесило, то е само хамак, иди се полюлеи малко". Да преувеличаваш трагедията си е женско качество, но мъжете са по-изкустни в представлението.
Скачането с парашут - за малко си като птичките. И започваш да се чудиш за какво се боричкат онези долу. Като кацнеш всяко сравнение на човек с животно - коза, крава , нерез, кобила, кон... ти се струва обидно... за животното.
Липсата на музика- най- големия ми кошмар.
Най-бързият начин да вземеш решение да се самоубиеш най-накрая - 3 часа кипърска чалга (телевизия). Ако китайците са знаели навремето...
Никoй не се ражда свободен.
Всеки може да бъде... отчасти.
Удивително!!! Искаме свобода, но сме втъкнали в битието си милиони начини за връзване, които гальовно наричаме "обвързване". Най-приятният звук, който чувам сутрин - няколко птички (слава Богу върнаха се за зимата) и защръкването на зипото ми.
Най-красивата картичка, която получих тази година - гола стена с един отворен прозорец. От коя страна съм не е важно, важно е, че влиза светлина.
Най-удивителното, което ми се случи - станах пак себе си.
Никoй не може да ме спре.
Аз правя и ще правя това, което поискам.
Животът на мравките - комунизъм. Не го постигнахме, защото нямахме точно този интелект. От там - "На мравката път прави".
И то имало защо.
© Гергана Дечева Все права защищены