Въртя, суча и пак се връщам към темата за близнаците. Какво да се прави - съдба!А и да имаш близнак си е цяло приключение...
По традиция ни обличаха еднакво. Хората ни зяпаха, радваха ни се и ни заговаряха с умиление. Оставях на близначката да ги замайва - от малка си пада по сцената. Често се шегувахме, че тя е министър на външните работи, а аз - на вътрешните (нали съм си от тихите води)... Един ден се почувствахме като мечки на мегдана и се разбунтувахме. А и все по-трудно стигахме до консенсус за избора на дрехи. След бурна схватка с родителското тяло извоювахме правото си да бъдем индивидуалности.
Най-голямата сензация при нас беше, че станахме майки по едно и също време. Чиста закономерна случайност... Божа работа, както се казва. Лекарите съзаклятнически се бяха наговорили да родим в дует - много им се искаше да влезем в рекордите на Гинес. Е, чак дотам не стигнахме - децата ни се родиха с шест дни разлика.
Цял град ни бъркаше, но синовете ни - никога. В началото имах проблеми с ...