Беше осми март. Станойчо, Страхил Рендето и Симо Малкото слонче посръбваха винце в кръчмата, мезеха със свински ушета и току си кажат по някоя лакърдия. Бяха забравили за днешния ден - празник на жената, те си чакаха Конския Великден, та да седнат да си пийнат като хората. Подсети ги кръчмарят - Асен Сливата, викаха му така, защото ракия, само сливова предлагаше. Сам правеше ракията и все от сливи. Плодороден е Балкана, сливи като пестник раждаше. Тримата другари си пийваха. Симо Слончето като чу новината, вдигна чашата да каже нещо по въпроса, ама само: "Наздраве за жените" рече. Викаха му Малкото Слонче, защото като ходил у Софията, бил на зоопарка, слоницата си имала слонче и решил нашия да се снеме на фото със слончето, че такова животно у техното село нямало. Ама какво е щракал фотографът не се знае. На снимката слончето се било скрило зад Симо, само хоботът стърчал, като ще речеш - Симов е, и едното уше откъм джоба на панталона се виждало. Страхил Рендето носел прякора си по насл ...