Замесена беше някак от друго тесто. Все искаше да изглежда като останалите - привличаща, вкусна, ароматна, неустоима и достижима, потребна и полезна... Гледаше ги с възхищение- подредени на рафта една до друга, така приличащи си до еднаквост и се опитваше да си намери мястото сред тях. Всички очакваха с трепет кога ще отворят фурната и ще започнат да идват потребителите, изгладнели и търсещи в тях сила и удоволствие. Ето идва първият клиент и си взима най-дъхавата, най-красивата и най-примамливата, с лъскаво лице и перфектна форма. Поема я и си тръгва усмихнат от предвкусваната наслада. Едва се обърнал към вратата, влизат още двама! Колко са нетърпеливи и гладни! Имат нужда от тяхната сладка енергия да попълнят жизнените батерии. ТЯ се намести между другите и зачака някой да я поиска, като свенливо показваше руменото си лице. Пъргавите ръце на раздавача посегнаха и взеха две поредни и още подавайки ги, ги разделиха на клиентите по една. Те платиха както се полага, благодариха и бързо с ...