Напоследък малко поотсътвах от сайта - къде нямах нищо ново като идея, къде проблеми с компютъра...
Особняк
Това момче, беше едно от най-невзрачните, които бях срещала. Обикновено стоеше мълчаливо на последния чин и почти не разговаряше с никого. Имаше разсеян вид, изглежда отнесен на някъде.
Ние - съучениците му - често се шегувахме с тази негова разсеяност, макар тогава да не осъзнаваме, че го засягаме. Някои учители подхвърляха, че може би е влюбен, а това още повече го караше да се затваря в себе си. Такъв си беше - особняк.
До завършването, така и не успя да се отпусне, че бяхме задружен клас. Навярно, беше потънал в някакъв свой свят, макар че тогава не го разбирах.
След време започнах работа в туристическа агенция, където всеки ден срещах различни хора. Всеки имаше своите интереси, изказвания и капризи.
Един ден, в процеса на работа, прочетох името на моя съученик в един от списъците. Същите имена - първото, второто, третото. Любопитна бях да го видя.
Само след няколко дни, той ...