Когато вечерта дойде със своите тихи стъпки и сенките, криещи се от деня, започваха да нарастват като формите на приказни чудовища, Ясмин отвори прозореца на малкия си апартамент, леко открехна и входната врата, легна и се заслуша в звуците на вечерта и в гласовете, различни, съвсем непознати, но в този час слели се в единната човешка реч с която някога и Вавилон е събирал хората от всички посоки на света:
От дъното на коридора мъж крещи на чужд език – навярно разгневен от липсата на силата, давана му от родната земя, а е принуден да бъде роб на местните.
Другаде плаче бебе - гладно или просто искащо всички да млъкнат, за да може да заспи.
Отварят се внимателно или се затварят с трясък безброй врати – на всеки етаж някой току що се връща или излиза.
Кола спря, друга ѝ изръмжа да тръгва.
Усилени докрай телевизори предаваха най-важния за сезона мач.
От апартамента над нейният, вече от час се повтаряше песента с припева:
- Остани с мен! Остани с мен!
Ясмин следеше пръстите на мрака как се ...