23 июн. 2006 г., 22:26
Оставям те
2 мин за четене
Толкова дълго време се борих сама със себе си... Да, обичах те, но преди. Сега
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъжна... една
лъжлива усмивка. Усмивка, под която се крие толкова страдание. Усещам, че на
всяка твоя целувка отговарям със студенина, на всеки твой влюбен поглед,
отговарям с тъга. Чувствам се изгубена, а ти не го разбираш... И как ли би
могъл. Любовта те заслепява... заслепява, но все пак си щастлив, щастлив си от
това, че аз съм до теб. Само че мен ме боли, защото може физически да съм до
теб, но душата ми е толкова далече... И сърцето ми плаче. Нямам сила да сложа
край на цялата тази тъга, която ме е обзела, защото ми е болно как ще се
почувстваш ти. А ми е толкова трудно да те виждам всеки ден, да те целувам все
по-студена, все по-замислена. Как да сложа край на цялата тази агония. А
мъката ме изгаря, защото преди и аз те обичах. Обичах те толкова силно, колкото
някои не успяват да обичат през целия си живот. Обичах те така сякаш беше
единствен, обичах те, ти беше една моя мечта... ти беше най-прекрасното нещо,
което ми се беше случвало. А сега... чувствам се сякаш лъжа - и теб, и себе си.
Защото, повярвай ми, измъчвам се, докато съм същевременно толкова близо, но и
толкова далеч от теб. Измъчвам се, защото знам, че вината е в мен, защото вече
съм различна, просто защото вече не желая да съм с теб. И не зная как да сложа
край на всичко това. Защото... не искам да виждам сълзи в очите ти, не искам
дори да си помисля как лесно мога да разбия сърцето ти, сърцето на човек, който
дава всичко за мен, човек, който всеки ден ми се врича в любов до края на
живота... А аз... аз не знам какво да сторя. Дали ще ми простиш? Дали днес,
когато ти кажа: "Край, стига, всичко бе до тук", ти няма да ме намразиш
завинаги? Дали ще ми простиш? Дали ще ми простиш? Иска ми се да задам хиляди
въпроси, но не мога... Бъди щастлив! Дано да ми простиш!
все едно сърцето ми е изстинало. Всеки път, когато ме целунеш... на мен ми се
иска да не си ти. Всеки път щом се доближиш и ми се усмихнеш, вместо да ти
отговоря и аз със същото, на лицето ми се появява една неискрена, тъжна... една
лъжлива усмивка. Усмивка, под която се крие толкова страдание. Усещам, че на
всяка твоя целувка отговарям със студенина, на всеки твой влюбен поглед,
отговарям с тъга. Чувствам се изгубена, а ти не го разбираш... И как ли би
могъл. Любовта те заслепява... заслепява, но все пак си щастлив, щастлив си от
това, че аз съм до теб. Само че мен ме боли, защото може физически да съм до
теб, но душата ми е толкова далече... И сърцето ми плаче. Нямам сила да сложа
край на цялата тази тъга, която ме е обзела, защото ми е болно как ще се
почувстваш ти. А ми е толкова трудно да те виждам всеки ден, да те целувам все
по-студена, все по-замислена. Как да сложа край на цялата тази агония. А
мъката ме изгаря, защото преди и аз те обичах. Обичах те толкова силно, колкото
някои не успяват да обичат през целия си живот. Обичах те така сякаш беше
единствен, обичах те, ти беше една моя мечта... ти беше най-прекрасното нещо,
което ми се беше случвало. А сега... чувствам се сякаш лъжа - и теб, и себе си.
Защото, повярвай ми, измъчвам се, докато съм същевременно толкова близо, но и
толкова далеч от теб. Измъчвам се, защото знам, че вината е в мен, защото вече
съм различна, просто защото вече не желая да съм с теб. И не зная как да сложа
край на всичко това. Защото... не искам да виждам сълзи в очите ти, не искам
дори да си помисля как лесно мога да разбия сърцето ти, сърцето на човек, който
дава всичко за мен, човек, който всеки ден ми се врича в любов до края на
живота... А аз... аз не знам какво да сторя. Дали ще ми простиш? Дали днес,
когато ти кажа: "Край, стига, всичко бе до тук", ти няма да ме намразиш
завинаги? Дали ще ми простиш? Дали ще ми простиш? Иска ми се да задам хиляди
въпроси, но не мога... Бъди щастлив! Дано да ми простиш!
© Ааа Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Мерси,Иве!
-
Аз си мислех,че само на мен може да ми се случи нещо толкова гадно!Е, разбирам те напълно и знам,че е ужасно, но може би ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО...браво 6+ от мен
-
Коце,благодаря ти за съвета,но както казах вече,тук съм описала едно вече старои изживяно до край чувство.
Казах му го..все още се надявам,че ще ми прости.Благодаря за оценката! -
Бъди искрена докрай и му кажи всичко, моля те, защото така както си го написала е нечовешки егоистично. Помисли ти как ще се почувстваш ако получиш този недописан текст. Иначе 6
-
Благодаря ви.Преди наистина съм била в такова положение,но за щастие бях достатъчно силна и промених нещата,това обаче беше едно от най-трудните ми начинания!Не пожелавам никому да се чувства така.
-
Какво нещо е живота....
Поздрави за тази изповед. Разчуства ме.
Бъди щастлива и върви по своя път Ади -
Даа,за съжаление,понякога става така!Бъди силна и щастлива!
-
Странно ... и аз сам в сащото положение ... описва моите чувства ... харева ми ...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
