21 мая 2020 г., 22:44

Островът 

  Проза » Рассказы
1012 2 4
7 мин за четене

Островът

 

- Майко, защо си ме кръстила Кармина?

- Името ти означава Градината на Господ. Исках да си красива и плодородна като нея.

- Нашият остров ли е тази градина?

- Да, тук сме в Рая.

 

Кармина и майка ѝ Зара се бяха излегнали върху напечените камъни край реката. Имаха в торбата ябълки и сирене и смятаха да останат на същото място докато сенките на чинарите не ги пропъдят към огъня в селото. Бяха съвсем голи. Както и всички останали на острова.

Бяха около хиляда души. Вярваха, че въплъщават изконната невинност на Адам и Ева. Отричаха брака и моралните закони. Твърдяха, че каквото и да направят, то не е нито добро, нито лошо. От време на време техният първосвещеник Тео взимаше със себе си няколко от жените и пресичаха реката опасваща острова. Отиваха в близката столица в търсене на нови последователи. Устройваха пиянски беседи в дворовете на любопитните граждани.

 

- На вас ви проповядват, че плътта е грешна, че трябва да я смажете, за да слеете душата си с Бога. Но защо вярвате в това? Тялото на човека е от Бога. То е свещено и Божията промисъл е то да участва в сливането наравно с душата. Защо отричате повелите на тялото си?

- Не отричаме, че душата и тялото са в единство. Съвсем ясно е, че блудството на тялото е проявление на блудството на духа. Но вие отхвърляте идеята за грях. А именно с него започва историята човешка.

- Това е грешно тълкуване. Историята започва с Адам, когато той е свободен от грях и живее гол в Рая. Ние ходим по неговите стъпки. Истината е гола и затова и ние ходим и се молим голи.

- Но какво ще кажете за прелюбодеянието? Всички знаем какво се случва на вашия остров!

- Ние не се опълчваме срещу естеството! Бог ни е казал: плодете се, множете се! Всяко сношение е безгреховно. Няма святост на брака. Сами помислете, в Рая Адам и Ева не са бракосъчетани. Но заповядайте на нашия остров! Ще видите и друго: при нас никой не трябва да работи. При нас никой няма лично притежание – градината на Господ е на всички.

- И така нататък.

 

Някои тръгваха към острова. Главно жени, привлечени от приказките за ролята им в постигането на космическа хармония и то не чрез нещо друго, а свободна любов. Събличаха строгите си одежди и една подир друга слагаха босите си ходила в прашните следи на Тео през улиците и пътеките, водещи до лодките.

 

Зара беше минала по този път преди много години. Избяга от съпруга си, събирач на данъци, който се отнасяше грубо и снизходително с нея, а и по никакъв начин не я вълнуваше в леглото. Харесваше сегашния си живот много повече. Беше се издигнала постепенно в йерархията на общността и сега отговаряше за посвещението в тайните ритуали на всички млади момичета на острова. Не беше сигурна кой е бащата на Кармина. Живееха в малка колиба и се грижеха една за друга в дните изпълнени със смях и безгрижие сред зелени поляни и плодни дървета, с кожа, подпалена от слънцето и угасена в прохладните води на реката. През нощите танцуваха голи около огъня и пееха, а в кулминацията при пълна забрава се срещаха с Бога. Кармина се бе превърнала в красива жена и една от любимките на Тео.

 

Отношенията на общността с царската власт бяха сложни. На църковните събори в столицата култът беше обявен за ерес. Това развърза ръцете на предходния владетел и той се опита да ги заличи с погроми и гонения. Те обаче дори се умножиха, а избягалите надалеч успяха да пренесат и разпространят учението в нови територии. Сегашният цар, Йоан Александър, предпочиташе да действа без насилие. Просто забрани преминаването на реката.

 

През онази година дойде чумната епидемия. Купчини с трупове лежаха по улиците на столицата, миришеше на смърт. Отчаяни вопли кънтяха в тесните улици, уплашени погледи се прокрадваха зад здраво залостените врати и прозорци. Все по-силно се клатеше вярата в Бога, а с нея и властта на царя. Йоан Александър реши да поиска от Тео да извърши ритуала на голата оран, който все още мнозина помнеха и вярваха, че може да отблъсне всяка напаст. Царят отхвърляше с погнуса идеята за съприкосновение със срамната ерес, но и не искаше да бъде обвинен в бездушие към мъките и ужаса на хората. Заповяда да му доведат Тео в двореца.

 

- Какво ме води насам, Царю? – попита с присмех в гласа Тео, когато Йоан Александър влезе в залата.

Беше се излегнал на пода и местеше в устата си дълга сламка. Беше бос и с мръсни крака, но отгоре носеше дълга бяла риза.

- Гледам кръста и иконите, с които си напълнил двореца си, не ти помагат много срещу чумата. И няма как да е иначе, те нямат общо с Бога. Май трябва да ти благодаря за стражите по бреговете, при нас няма нито един болен.

 

Йоан Александър не трепна от провокацията. Срещу себе си виждаше мъж, който го гледаше като равен. Приличаше на див звяр, който никога не е превивал гръб от работа и тялото му е следвало единствено ритмите на любовта, танците и плуването в живите води на реката.

 

- Хулиш и сквернословиш и не отдаваш почит на своя владетел. Но няма да те накажа. Последната надежда на хората сега е, че голата оран ще прогони чумата. Страхуват се, че Бог се е отвърнал от тях. Вярата им е слаба на клетниците. Дойдоха при мен онзи ден неколцина, искат да минеш с воловете около града. Няма да го позволя, но няма и да го забраня. Ще го направиш ли?

 

Тео беше взел със себе си Кармина и още две девойки. И тримата бяха голи, когато застанаха пред портите. Беше се събрала голяма втрещена тълпа. Зад нея отвисоко върху коня си, Царят също наблюдаваше странното шествие. Обиколиха града три пъти. Девойките вървяха най-отпред, след тях три черни вола, Тео натискаше ралото отзад.

После си тръгнаха, но оставиха дълбока бразда не само в земята. Образът на голата Кармина се запечата в сърцето на Царя. Трябваше да я има. Нищо, че беше безсрамна, покварена и нечиста. При все това някак му се струваше, че от нея струи светлина.

 

- Тео, Царят ми предлага да се оженя за него. Съвсем си е изгубил ума! Ще изпрати жена си в манастир, а синовете си по далечни земи.

- Ммм. Това може и да е добре за нас. Ще имаме покровител в двореца. Яростта на тези фанатици, християните, расте с всеки ден и скоро може да ни погуби. Но как ще живееш без свобода, наказана да носиш дрехи, далече от градината, сред лицемери, грешно отдадена само на един? Как ще живея аз без теб?

- Ще направя каквото ми кажеш.

- Върви.

 

Кармина се ожени за Царя. Постепенно започна да ѝ харесва, че е единствена за някого. Че има толкова категорична граница между доброто и лошото. Че е грешна, но може да има опрощение. Че в книгите открива нови идеи, които я разтърсват и докосват душата ѝ. Че дрехите, които ѝ ушиха, направиха още по-тайно тайнството на любовта. Влюби се в Царя. Роди му четири деца. Помогна да построят десетки манастири. Потръпваше при спомена за дните си на острова. Единствената причина, поради която голата общност все още не беше унищожена, беше майка ѝ Зара, която отказваше да помръдне оттам.

 

- Кармина, колко си се променила.

- Ти също, Тео.

- Никога не дойде да ни видиш.

- Да, защото ти погубваш души, Тео.

- Майка ти си отиде и ти не дойде да я изпратиш.

- Да, тя не поиска, отрече се отдавна от мен. Нека Бог я прости!

- Ще подпалиш ли острова?

- Да, утре ще дойдат с факлите. Ако някой оцелее, ще бъде изгорен на кладата за ерес.

- Но островът е част от теб. Ти беше щастлива там.

- Част, от която се срамувам. Това не беше истинско щастие. Сбогом, Тео.

 

Островът горя една цяла седмица. Димът се стелеше над реката, влизаше в къщите, в очите, в носа и в устата на праведните и те кашляха и проклинаха. Една сутрин просто свърши.

 

Същата сутрин, Кармина седеше на леглото в спалнята си и усети как сърцето ѝ ще изхвръкне. Хукна към гората в края на града, стигна до една слънчева поляна, трескаво съблече всичките си дрехи, пусна косите си, легна на тревата и заплака.

© Малката Мис Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кое е грешно и кое - праведно? И аз все още не зная точния отговор. Разказът много ми хареса!
  • Много ви благодаря!
  • И на мен ми хареса. Отнесе ме в един странен свят и сякаш едновременно близък и далечен.
  • Хубав разказ. Защо ли никой не забелязва хубавото в другите! Странно. Тази нощ открих, колко много творци чакат да бъдат припознати... Поздравления!
Предложения
: ??:??