XXXIII
Поостанах в София още десетина дни, за да помогна на Венка в новото й начинание. Събрахме двадесетина дечица, които бяха останали съвсем сами на този свят. Когато баба Стана, пък и съседките, започнаха да се грижат за сирачетата, коя с каквото и както може, аз се успокоих и реших, че е време да тръгна по своя път.
Преди месец пратеник ми беше донесъл известие, че Павел Джорджич на десети януари илядо петстотин и деветдесет и пето лето е изпратил изложение до седмиградския княз Сигизмунд Батори, в което му предложил сам дубровничанинът да се заеме да подбужда духовете на българите от казите Варна, Провате и Шумен, а братя Соркочевичи да подготвят людете за въстание в казите Русчук и Търново. Джорджич убеждавал княза, че щом видят помощта му, поробените до един ще се вдигнат и на седем места ще завардят проходите в планината Хемус, за да предпазят власите и молдавците, защото оттам трябвало да преминат всички подкрепления, които турците изпращали от Цариграда и от казите край Голя ...