27 авг. 2010 г., 07:57
12 мин за четене
VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова дълбоко, че колкото и да се мъчеше, не можеше да възкръсне. Днес е Гергьовден. Миналата година – на шести май, Либийският съд осъди на смърт петте български медицински сестри, които бяха несправедливо обвинени, че умишлено са заразили със СПИН над четиристотин либийски деца. Оттогава тези българи, като агнета на заколение, всеки ден чакат края на своя живот. През изминалото време нелепо загинаха в Ирак още наши съграждани, войници и летци. Но сега в Родината ни, въпреки сполетелите ни нещастия, всички почиват. Днес е национален празник, посветен на Храбростта - отбелязва го Българската армия, както и обикновените хорица, защото е ден и на овчарите, и на останалите животновъди. Може би само аз ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация