Магда държеше между зъбите си таблетка цианид. За да я сдъвче и трябваше само причина или случайност. Лежеше на леглото и се опитваше да си спомни колко бяха стъпалата до спалнята и на втория етаж. Нямаше значение, но това я разсейваше от другите и мисли. И пак се върна на първото стъпало. Едно, две три... втората врата в дясно. Всеки път,когато трябваше да стигне до горния етаж и ставаше приятно,защото се изкачваше и това и даваше усещане за сигурност. Върна се в младежките си години, когато най-големият и страх беше, че ще умре в мизерия и самота. Опита се да направи всичко по силите си,за да го преодолее. Държеше се сдържано, но винаги с безукорни маниери. Непознаването на етикета за нея бе равносилно на престъпна небрежност. Дори години по-късно, когато покани любовницата на мъжа си- Лида на следобедно кафе и ликьор, се постара да бъде изрядна домакиня. Не искаше да се стига до развод. Когато срещна Йозеф вече беше ясно, че недъгавият му крак пречи на военната му кариера. Но беше у ...