Обичат дървеняците да се аргументират с тъпи и прогнили лафове. От типа на „Грабвай мотика № 8” и „Ми що не вървиш на село”...
А за селото мечтае всеки полугражданин.
Да се пенсионира, да се върне в бащината къща, да измаже, пребоядиса, изреже буренака, почисти герана, смени керемидите, укрепи оградата...
И после да пусне няколко лехи със зеленчуци, три-четири асми, а в стопанския двор кокошки, две-три овце, прасенце...
Не само за него – и за децата му ще има.
Не изисква много труд, няма го напрежението в града, няма нерви, няма...
Няма нищо да остане на третия ден още.
Защото циганите ще издушат кокошките, теглят ножа на прасето, отведат овцете, изскубнат зеленчуците.
И ей така – от злоба, ще насекат асмите.
Докато новодошлият селянин ще се свива зад прозореца и ще се чуди – къде отиде селската идилия?
Няма я отдавна.
Както няма полиция в селата. ...