Срещам рано заранта една позната. Да я наречем... Хайде, Валя да бъде.
Знам, че работи в едно школо. Обслужващ персонал. Лелка, както си ги знаехме едно време.
Така – несвързани с нас по роднинство жени, но близки и разбираеми. Може да ти се скара, може да ти помогне – зависи от много неща.
Та Валя гледам оная заран, тръгнала в обратна на училището посока.
Питам я да не се е загубила.
А тя ми обяснява, че ходила да чисти лекарски кабинет.
Парите в училище не стигат.
Плащат на жените минимална заплата. А с тия 290 лева – доскоро 270 – кое по-напред? /писано преди време -. Б.м./
Собственикът на кабинета й плащал сто лева месечно.
Без данъци, без удръжки, без осигуровки.
Валя е доволна.
Работа около час – парите сигурни. ...