Петко, съседът, е плешив. Напълно плешив. Всички знаят това. Всеки говори, обсъжда. Няма съсед, който да не знае за плешивия Петко. Всеки смята, че нещо трябва да се направи. Имаме общо събрание при домоуправителя, всеки месец. Винаги се повдига въпросът за Петко, но нищо не се случва. Петко си ходи така плешив насам-натам и темето му лъщи ли, лъщи. Има хора от първите етажи, в безизходицата си, започнаха да си продават апартаментите и да се изселват. До третия етаж няма хора. Петко е на четвъртия. Явно с домоуправителя са в комбина, иначе няма обяснение. Вчера се изселиха и ония от шестия. Само три апартамента сме останали. Отчаяни сме. Аз вече си купих билети и заминавам, това не е живот. От съседния вход Биската ми писа в Германия, че на седмия дядото се обесил. Останала само баба Любка на осмия в гарсониерата. Тя е инвалид, едва ходи. Преди месец при нея ходил домоуправителят да ù иска пари за входа, за асансьора. Трябвало да плаща за цял блок, понеже нямало други хора. Зад домоупр ...