Вървях към къщи и си мислех, за баба Шина, дали е още на пейката, или се е прибрала вече.Видях е там сама, в очакване някой да я заговори, но освен мен по улицата никой не вървеше и като ме видя, така се зарадва, че чак подскочи от нетърпение.Приближих се и седнах до нея.Загледах я, беше такава лъчезарна, дребничка с леко приведени рамена, с очи сини и големи изпълнени със светлина, от която ти става топло на душата.Порадва ми се шумно и рече:
- Ще ти разкажа, да, но този път за партийният секретар.Тази къща до нас я виждаш;
прекрасна, красива, но не знаеш каква история е скътала под стряхата си.Но аз ще ти я разкажа.На това място, пради да я построят, имаше малка едноетажна къща.В нея живееха дядо Стоил и баба Мара с трите си деца.Двама сина и една дъщеря.Единият син и дъщеря им, завършиха тук гимназия и отидоха в големия град, да продължат образованието си.Там се устроиха и си създадоха семейства.Тук остана Крум, така се казваше партийния.Толкова трудно му се учеше, с триста зора зав ...