Интересното в случая беше, че тя самата не проумяваше нуждата от цигарите. Знаеше само, че отвътре нещо я задушава, някаква ужасяваща празнота, като вакуум. Тя трябваше да бъде запълнена, но поради липсата на нещо истинско и скъпо, единственото, в което намираше утеха, беше отровата.. Сякаш още повече искаше да вгорчи и без това горчивия си живот.. Така беше и с кафето.. Винаги го пиеше без захар и студено..
Дните проспиваше или ги понасяше в летаргия, нощите.. Нощите бяха тежки.. Една след друга, седмици, месеци, години.. Тя ги прекарваше пред единственото нещо, което не изискваше усилия, за да раздвижи затъпялото си съзнание - компютъра. Всъщност не беше нужно да го раздвижва, а и не можеше..
Всичко в нея беше заспало, един отвратителен застой, тъпота..
Затова намираше утеха в цигарите.. Утеха.. Хах!..
Тя имаше богато въображение - преди.. Сега то бе заместено от една убийствена апатия, все по-упорита и разяждаща.. Кой е казал, че само болката може да разяжда! Апатията е нещо страшно ...