Макс
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на пръстите на едната ми ръка… Но тази вечер си пожелах да имам шанса да опозная тази великолепна във всяко отношение жена… и нейното дете. С което, кой знае защо, си приличаме… Видях го. Моли го видя… Асистентката ѝ също, както и мистър Хес… Вероятността да обсъжда на чаша отлежал бърбън въпроса с баща ми е математически достоверна и смятам, че няма дълго да ме държат в информационно затъмнение… Установих с удивление, че няма да имам против един навременен съвет, макар че едва ли ще ме попитат, засмях се на ум… Всъщност от както излязох от пробната зала и вървя по Пето авеню не съм спрял да се усмихвам, защото осъзнах, че щастието може да бъде толкова достижимо и едновременно с това и безкрай ...