Макс
Вървяхме по улицата. Около нас празничната атмосфера на коледен Ню Йорк създаваше усещането за предстоящо вълшебство. А може би вече се бе случило. Необяснимото привличане, което изпитвах към тази непозната и едновременно много позната жена ме озадачаваше и отгоре на всичко ме правеше щастлив. По различен начин. С Нанси бях щастлив, но остана споменът за ужас и болка след нея… Исках това „след Нея“ да приключи. По възможност скоро. Тази вечер.
– За какво мислиш, Макс?! – попита Моли, а после притеснено каза – Извинявай, не исках да нарушавам личното ти пространство…
– Не го нарушаваш. С теб мога да мълча без това да ми създава проблеми. Напротив, Моли, радвам се, че попита. – Помълчах, за да събера мислите си, поех дъх и казах – Мислех си, че съм с щастлив да бъда с една непозната и в същото време необяснимо позната жена. – Протегнах ръка към нея и тя, поглеждайки ме за момент, без колебания сложи своята в дланта ми… Протеклото помежду ни електричество можеше да захрани елхата в Р ...