Отец Матей отвори очи, в килията мракът все още беше плътен, но малкото прозорче просветляваше. Облече се без да пали лампата, опъна завивките на дървения нар и излезе на двора.
Манастирът и обитателите му още спяха. Старецът с въздишка изправи прегърбената си снага и погледна небето - звездите съвсем избледняха, а от изток вече пристъпваше новият ден.
- Добро утро, Милостиви! – обходи с поглед смълчаната в утринна хлад планина.
Отсреща на склона, почти до билото белееха стените на девическия манастир. Отец Матей никога не беше прекрачвал зад стените му, но таеше особена обич и благоговение пред тази обител. Затътри крака по неравния калдъръм към чешмата. Изми лицето си и приглади бялата коса. Подпря се на асмата и се умисли:
„Време ли е, Милостиви, да ме прибираш, че тъй често мислите ми извикват спомените? Скоро ще навърша 87 години. Дълго съм ти в служба - дано се смилиш над мен и вече немощното ми тяло."
И пак се завъртя колелото на отминалото и го върна в далечната 1936.
Димитър б ...