През 80-те години бях асистент по математика в един софийски ВУЗ. Завеждащ катедра беше доцент П., а жена му работеше в катедрата като главен асистент.
Веднъж на катедрен съвет завеждащият обясняваше как да се постъпва с преписвачите (да не им вземаме само пищовите, но и да съобщаваме за станалото в ректората, та да си получат те и дисциплинарно наказание). А жена му след всяко негово изречение – по една добавка от нея. Да не останеше и сянка от съмнение, че ако той е царят, то тя пък е царицата и следователно тя решава на коя страна да се завърти коронованата глава.
Веднъж така, втори път така, а на третия той не издържа и раздразнен й каза да престане. Последните му думи бяха: «Никой не Ви е дал думата.» Точно така, на «Ви». След катедрения съвет, отивайки на занятия, хвърлих едно око през отворената врата на кабинета й. Седнала пред бюрото си, тя фиксираше с очи стената сякаш с твърдото намерение да направи в нея дупка с погледа си. Гневът, бушуващ в гърдите й, беше съизмерим по мощ ...