Отговор
Тишина, спокойствие и сивота около мен бележат вечността. Аз съм душа, чакаща ред да сложи лице, да стане човек с биещо в гърдите сърце. Идвам от там, където се раждат безсмъртните души и чакат на опашка за кръговрата на живота. Чакат ред, име да получат и смъртни да станат. Като цяло това е всичко, което знам. Не мога да обясня съществуването си в момента. Заклещен съм между миналото и бъдещето, но въпреки това не съществувам в настоящeто. Знам само, че като ми дойде редът, ще получа награда, живот. Това съм аз, един от „чакащите“.
Чувствам се различен и несигурен. Заслужава ли си да чакам цяла вечност? Искам да знам! Искам отговор! Какво прави живота толкова ценен? Какво кара безсмъртни на смърт да се обричат? Само аз ли не знам? Само аз ли не виждам смисъла? Иронично е как някои смъртни посвещават целия си живот в търсене на безсмъртие, без да знаят, че са го имали, но въпреки това са го захвърлили в замяна на живот, водещ до смърт. Защо не посветят живота си в търсене и нам ...