Открадната от боговете
Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от страст...
Обичал ли си любовта, заради самата нея – лудост в облачно море, вечерен бриз в тела греховни, скрити под вълните... Гора, притихнала в танц на боса самодива, влюбена и плачеща по теб...
Ще ме обичаш ли дори, когато съм черна река, дълбока, тиха, мътна, скрита ярост - женска, нелогична... Когато вкусът на мед премине в горчив танин и черен шоколад... Обичал си някога така, че да летиш на градоносен облак с мълнии, за да стигнеш до... нея, до жената, която не знае, че съществуваш, но ти знаеш, че ще те обича... Мъжът, загубен в цветовете на макове и синчец... Последният... Дошъл, за да остане до края.
Обичал ли си някога, защото си изгубен и си се намерил ... в любовта на жена, несъществуваща... Амброзия и музика, открадната от боговете... поне за миг...
© Геновева Симеонова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Да е благословена приказката ви!
-
Да, оказа се, че има и ме намери. Живея в приказка.
-
Хубаво е някой да обича така, но има ли го този “някой”? В наши дни? Много поезия( красота) има в прозата ти... замечтах се...🤔
-
Хубаво е някой да обича така, но има ли го този “някой”? В наши дни? Много поезия( красота) има в прозата ти... замечтах се...🤔
-
Леле......уау....
-
Такава обич.. може би наистина се открадва.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
