Джей

Ти ме откри

изгубена във времето,

но не ти пукаше достатъчно,

за да ме изцериш.

Но първо ти ме откри.

Всичко в мен се промени,

спрях да държа на себе си,

на теб, на света.

Разбрах, че не съществува

сбъдната мечта.

Скитам из миналото,
където бяхме заедно,

но не мога да го променя.

Мога само да стоя

и да гледам как

те губя пак, и пак, и пак.

Ставам страничен наблюдател

на нашите моменти,

но не мога в ръка

да ги задържа.

Както казах, само гледам,

а в реалността

Всъщност само в една 

точка гледам,

хората не знаеха 

какво да ме правят

и са те повикали,

но и ти не знаеш,

само се надяваш

да се върна от спомените,

но как ще пусна 

нещо толкова ценно?

Няма да си позволя да го изгубя,

но то само̀ се губи,

като пясък, който минава между пръстите ми.

Ако не бях затънала в миналото,

и ако в настоящето

не бях в кома,

щях да видя как си палиш цигарата,

(а ти почти никога не пушиш)

и в дим се превръща стаята,

опитваш се да се научиш

как ще решиш този проблем,

защото ти така гледаш на мен:

като на казус, който трябва да бъде решен.

В това време,

тъй като все пак, където и да съм,

усещам миризмата на дима,

това ме върна в един спомен определен,
в един случай, когато ти седеше срещу мен,

на едно тъмносиньо сепаре.

Едно момче - твой приятел,

взе една от моите цигари

и ти му я поиска.

Аз дотогава

не те бях виждала с цигара,

беше освежаващо.

След този спомен 

ми се губи за какво друго мислех,

помня само, че

всичко стана тъмно.

За момент отворих очи,

видях те до леглото ми,

но ти беше твърде разсеяна,

за да забележиш

мойто краткотрайно присъствие.