22 мая 2011 г., 21:14

Откровение 

  Проза » Письма
1376 0 0
4 мин за четене
Откровение
Ето, белият лист безмълвен стои и чака да започна да пиша... Писалката леко се приплъзва по него и изписва буквите... Редовете ми шептят да пиша за теб... Но какво да напиша!?!Всеки ден ме оставяш все по-сама... Това ми казват те... Всеки ден отваряш рана върху раната... без да разбираш,че така боли... Сълза подир сълза се стича по лицето ми... Но ти си сляп... Или по-скоро отказваш да видиш... Протягаш пак ръка към мен, в очакване да протегна своята... Но осъзнаваш ли, че вече нямам сили за това... Всеки път едно и също... Не се договорихме при старите си вещи да слагаш сърцето ми...
Не разбираш ли, че всеки път когато затворя очи виждам твоите пред мен... Усещам дъха ти върху кожата ми, всеки път когато полъха вятър. И всяка сутрин слънцето ме гали сякаш с твоите ръце... Уморих се от всичко това... Уморих се да тичам след теб... Сега съм на кръстопът... Трябва да реша дали да продължа да бягам след теб, с надеждата че все някога ще спреш, или да продължа пътя си без теб... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Все права защищены

Предложения
: ??:??