Човекът беше уморен,
Много уморен в началото не вечерта.
През този ден загуби много,
легна рано и заспа.
Заспа един човек.
Събуди си се същият,
но в съвсем различен свят,
който никога не беше забелязвал.
Виждайки всички тези неща, които ме плашат до смърт, разбирам, че съм завършен егоист. Майка ми дойде да ми го каже. Каза ми го със сълзите, които заливаха като реки подпухналите и очи.
Същите очи, които целувах под ярката светлина на нашата лампа, в нашия дом. Целувах ги, мълвейки:
Извинявай
Извинявай ...