Мразя думите "извинявай" и "благодаря"!!!
Какво толкова им харесвате на тия думи, не знам...- Майка ми от малка все ме учеше да казвам "благодаря" -на лелката в магазина, на чичкото, който ми е купил шоколад (нищо, че аз тогава даже не съм обичала), на другото детенце, което ми е казало, че съм красива, на баба и дядо за подаръците, на вуйчо за това, че ме научи да карам колело и така нататък...Сещате се...
И за какво?! Да не съм ги карала аз да го правят, че пък и да им благодаря...сами са поели инициативата!
Било от уважение, така било прието и възпитано да се прави...
Еми, да, донякъде съм съгласна... и да, мама ме научи. Аз го казвам, винаги- както е прието и все още, всеки ден, по много пъти!
Но на мен НЕ ИСКАМ да ми се благодари!!!
...За "извинявай" същата история. За това че съм обидила някой, за това че съм повишила тон, за това че съм или не съм направила нещо, за това че съм казала нещо, което не трябва, а съм го мислела...За това че съм наранила някого...
Да бе..."БЛАГОДАРЯ ...