*Dark_Girl* (Вили)
323 1508
14 мая 2008 г., 14:17

Откровение 

  Проза » Другие
802 0 4

Знаеш ли как се чувствам? Като парцал, с който са обрали пода! Да, наистина съм така. И знаеш ли, изписах доста глупости, докато стигна до тук! Представяш ли си как боли, нали? Трудно ми е да пиша тези редове! Може би най-трудно ми е било да напиша тази творба! Творба ли, не знам дали бих нарекла това творба! А какво е тогава - ти реши! Точно сега ми се иска да заплача - но не мога! Всичко ме боли, вътре в това проклето тяло. Моля те, помогни ми! Ти знаеш какво е да се събуждаш с насълзени очи и да не намираш сили да станеш, нали? За мен ти си смисълът на живота. Ти ме караш да се усмихвам... Ти си всичко за мен! Обичам те!

© Вили Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти знаеш какво е да се събуждаш с насълзени очи и да не намираш сили да станеш, нали? ..
  • "Всичко ме боли, вътре в това проклето тяло"- без коментар.Така мила, много ме боли,когато някой друг страда.Една голяма прегръдка от мен.Не си сама - целувам те със сърцето си.С най-искрени уважения.Анди.
  • Обичай мила!Живота е цвете,но понекога това цвете има бодли,които нараняват!Човек се учи от грешките си,а раните зарастват!Прегръдки!
  • не тъжи...мила Вили...та той целият живот е пред теб...
    истинският идва само един път в живота...
    и то когато най-малко го очакваш...
    прегръщам те, с обич.
Предложения
: ??:??