Нов ден, нов шанс. Сам стана от леглото и направо се запъти към терасата. Запали си цигара и се загледа в планината отсреща. Дежурството снощи беше тежко. Бяха ги извикали на обир на малко квартално магазинче. Женицата вътре беше страшно изплашена и само заекваше, не успя да си каже и буквата дори. Отне им цялата нощ да висят пред магазинчето. Дръпна от цигарата и остави никотина да проникне дълбоко надолу към дробовете му. Закашля се. Беше време да откаже вредните навици, като този. С годините в полицията, придоби доста лоши практики. Вече шест, не бяха чак толкова много, откакто завърши. Наближаваше тридесетте , а още живееше сам, като изключи котката Марияна, онази на комшийката отгоре. Марияна често се отбиваше на гости, то и комшийката де. Но за разлика от стопанката й, дето все й забравяше името, Марияна му се харесваше. Сивата персийка отначало го играеше дръпнато, нищо че тя влизаше през прозореца му и му лягаше на дивана. Сучеше опашка и се потъркваше в него, само когато искаш ...