Глава 13
Тичаше надолу по стълбите, които сякаш нямаха край. Чуваше как токчетата й тропат по мрамора, а дори не знаеше, че стълбите са мраморни. Всъщност тя не знаеше и че е с токчета. Тропането отекваше и рикошираше в стените (сигурно и те бяха от мрамор) като куршуми. А може би наистина бяха куршуми?
Тя продължаваше да бяга, а сърцето й препускаше по-бързо от нея и подскачаше като акробат под блузата или роклята, или с каквото там беше облечена. Дано да е с рокля, че да й отива на токчетата.
Мислите й изскачаха от главата й, завихряха се около дъха й като торнадо и се удряха в стените като топчето в играта пинбол. От време на време дори виждаше разноцветни светлини като в казино, когато някой спечели джакпота или все едно някой я е ударил с ръжен в слепоочието.
Нямат ли свършване тия стълби?!
Страхуваше се, че я наближават, че всеки момент ще я хванат, усещаше пръстите да докосват яката на палтото й (палто?). В този момент огърлицата й се скъса и диамантите се пръснаха по стълбите к ...