Откъс от хумористичната книга която пиша "Работилница за производство на смях"
Ветеринарният лекар си подсвиркваше в такт с музиката. Колата подскачаше по селският път, но това не го ядосваше.. Днес беше на обиколка в района. Оставаше още едно село. Той нарочно го беше оставил за последно. Харесваше шепата хора, които бяха останали верни на корените си. Бяха десет семейни двойки и един самотен старец наближаващ стоте. Бяха мили и весели старци и старици. Само едната двойка, които скоро се бяха събрали, бяха по млади. Ветеринарният харесваше най много Кольо - козела на дядо Христо. Синът му беше донесъл една епруветка сперма от едно турско село и той оплоди две кози. От тях само едно мъжко се пръкна и израстна расов красавец. Имаше дълга светлокафява козина, която слънцето позлатяваше. Рогата му не бяха дълги, но се завиваха красиво, като женски букли. Тук селяните водеха козите си с надеждата, че ще се пръкне и друг като него, но надеждите им оставаха напразни. Докторът не можеше да си ...