Висеше запалено кандило. На леглото ,върху бяла кувертюра лежеше мъж на възраст около седемдесет-седемдесет и пет години, облечен със вълнен костюм,ухаещ на нафталин .Човекът беше мъртъв.Но тялото изглеждаше запазено,без видими деформации.Навярно бе издъъхнал наскоро.Невероятно слаб,почти скелет,с полуусмивка върху посинелите си устни и изцъклен безжизнен поглед изглеждаше зловещо като смъртта.
Шокът се оказа разтърсващ.Изненадата прерастна в смайване,а то експлодира в страх и фанатичен ужас.Добрин позна човека.Казваше се Цаню Гюлев. Преди много години за бака помия от кухнята на почивната станция се скарал с двама свои съселяни и ги заклал с острия си нож на самия път.Бяха го осъдили на доживотен затвор,но след петнадесет години го помилваха и пуснаха на свобода.Единият от убитите беше Колю Данев ,първи братовчед на мъжа по майчина линия.Колю беше на тридесет години когато Гюлев го уби.Остави единственото си дете- момиченце сираче, Години по-късно то отиде да учи в София, омъжи се там ...