11 нояб. 2011 г., 20:47
И моята сестра отново го направи. Съдбата, тя отново го направи – преряза тънката връв ленена прежда и паднах, паднах за пореден път в гнездото на Лъжата и Отчаянието, които ме очакваха с трепет, готови да ме изпият, да ме изпият, докато очите ми не се обърнат назад, тогава ме захвърлят на прашната пътека и те започват да ме подритват, подминават ме, правещи се на слепи, слепци с широко отворени очи. И виждайки Безразличието – тази неостаряваща блудница в очите им, аз черпя енергия и сила от прахта и мръсотията, за да се надигна чиста и свята, извисена над всички. Да, защото аз съм Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация