3:00 през нощта е, а Аз отново не спя, взирам се в безмълвните стени на мрачната си стая и имам чувството че поне те са с мен, и че поне те ще ми проговорят... Но уви - те продължават да мълчат, сякаш тяхното мълчание отразява знак на болката, на онази тежка и горчива болка пропила ужасът си в тялото ми тъжно и студено. И пак си правя мрачни и смирени обиколки из обширните пътеки на интернет пространството, но дори то вече не ми помага. Анонимните сайтове аз до болка изучих и цялата си душа във тях аз излях като кубче лед разтапящо се в топлият ден така душата ми разтопи се сега :(( И викам отново и плача и проклинам този свят, във който аз съм дистанцирана, отхвърлена и презряна ;(( нима за мене няма дори едно малко местенце което да заема в този жесток свят... има за мене няма трошичка радост и капчица любов?! - Защо живея за пореден път се питам аз, защо умирам а съм още жива, нима и смърт не заслужавам,за да сложим край на жалкият ми Ад :(( Душата ми е рана тъй дълбока и болката го ...