- Е, това е, решихме и с това приключваме заседанието!
Той стана надменно и бавно от стола си, опря длани върху излъсканата обла маса и отправи поглед около себе си, а сетне напусна с едри и отсечени крачки кабинета. Тягостна тишина се настани в помещението, която се разсея след едно шумно изпускане на въздух от десетте личности, които все още се намираха около облата маса. След това отново настана тишина, наситена с напрежение, сякаш всичко вибрираше, напираше или поне така се струваше на присъстващите там. Всъщност тези вибрации не бяха външни фактори, те се намираха в гърдите на всекиго от тях и шумно излизаха, отчетливи, след всяко позволяване на мисълта да нахлуе в главите им.
Бледи и оклюмали, като стари парцаливи кукли, висяха на столовете си общинските съветници. Техният кукловод бе напуснал сцената, след като обиграно и непреклонно бе позадърпал нишките им, превръщайки ги за пореден път в бездушен, безмисловен механизъм, от който се произвеждаше само едно механично, роботизира ...