1992г. Бяха трудни времена, кризата в България се задълбочаваше. Инфлацията ощетяваше хората, но не и семейството ми. Още година по-рано обърнахме целият си капитал в бижута и скъпоценни камъни. Никога не са ни липсвали пари, аз и съпругата ми произхождахме от заможни семейства и естествено за това се оженихме "Пари при пари отиват". Това беше старата максима, спазвана от векове насам. Ожених са млад, на 22г. Съпругата ми Лора беше с година по-малка от мен, красива, висока с кестенява коса и лешникови очи. Запознах се с нея на рожден ден на баща ми, цяла вечер събирах кураж да я заговоря, а накрая тя дойде при мен. Опознахме се, имахме доста сходни интереси. Виждайки как се развиват нещата, в последствие осъзнах, че всичко е било план на родителите ни, за да се оженим. Както и да е, примирих се и есента минахме под венчилото. Тази на пръв поглед романтична любовна история, като спестим подробностите, предвещаваше вечно щастие, но това съвсем не беше така. Няколко месеца по-късно се съб ...