Криста седеше приведена над огнището, навиваше дългата си сива коса на масурчета и се взираше в котлето. Бе изпълнила рецептата съвсем точно – петнадесет упойни билки, нокът от хлебарка, крило от сврака, змийски зъб, перка от зла риба, сол, люта чушка и мравешки яйца. В парченцето пожълтял и оръфан от мишките пергамент пишеше, че и с една секунда да го превари, вместо да отърве Ханс от страховете му, ще го превърне в прасе. А това не биваше да се случи. Та той беше син на кмета! Най-видният ерген в селото! Красив като бог! Или поне беше, преди да й го донесат, свит на кравай и скимтящ като мокро кутре.
Ханс лежеше на козята кожа на пода и се тресеше. Лицето му се беше сгърчило като опушен череп, ръцете му приличаха на куки, а косата му беше напълно побеляла от ужас.
- Сега, момче, сега. - тихо мърмореше Криста, без да отделя жълтите си очи от съда. Досега бе лекувала всякакви болести и мъки, но този случай беше особен. Младежът не можеше и дума да обели, тя не знаеше какво го е стресна ...