Живееше си някога една добра овчица, която обичаше всичко и всички! Тя беше толкова добра, че и на мравката път сторваше. И така трябва да бъде! Но въпреки, че беше добра и обичлива, тя не беше щастлива. Но вярваше! Не в Господ.. Вярваше, че всички като нея са добри.. Дори когато касапинът идваше при нея всеки божи ден, за да я коли тя не преставаше да вярва и да обича. Как така всеки ден, ще запитате вие! Че нали като те заколят и умираш, това е всеизвестен факт! Да, но нашата овчица беше вълшебна. Затова всеки път, когато добрият касапин й прережеше гърлото, то зарастваше, нали любовта лекува! А в нея имаше ужасно много любов! О, но извинете ме за тази ужасно нисковибрационна дума... Та така зарастваше раната на нашата мила овчица всеки ден. Прометей ще потвърди! Зарастваше, а на сутринта чичко касапин, леля касапка и цялата им многобройна челяд идваха да й резнат гърлото наново... Като правеха това, те я оставяха така да си умира там сама.. Обаче понеже са безмозъчни, изобщо не се з ...