Военните години и сиромашията ни бяха научили да се борим за оцеляването си. Родителите ни трудно отделяха пари за лакомства и кино. Тези средства си набавяхме самите ние по следния начин.
Безбройните патици в махалата се грижеха сами за прехраната си. По цял ден се гмуркаха в малката вада и ловеха риба. Те снасяха яйцата си около вадата, а понякога и в самата вада. Всеки обяд, когато свършвахме училище ние минавахме по вадата и ги обирахме. После ги носехме на евреина яйчар Мурдо, който ги закупуваше на половин цена. С патиците живеехме в мир и разбирателство. Често пъти и те се ползваха от нашия труд. Издебваха ни когато сме заети с риболов и лакомо изгълтваха уловената и нанизана на сламка риба.
В резултат на криминалното яйчарство всеки Божи ден се чуваха писъци и ревове. Това бяха педагогическите мерки на родителите ни. Всички деца в махалата живеехме задружно и делехме наравно хубави и лоши неща. Но всяко стадо си има мърша. И ние не бяхме изключение. Такъв беше Съдията, който ни ...