Глава единадесета
В Лоби бара постъпи на работа нова сервитьорка и Симеон веднага ù хвърли око. Не беше в първа младост – около тридесетте, не беше и кой знае каква красавица, но у нея имаше нещо загадъчно, което предизвикваше интерес. Затова пък имаше страхотно тяло – разбра се, че някога е тренирала художествена гимнастика, но поради редица травми се е наложило да спре. Работеше като чиновничка през деня и понеже беше от друг град и живееше под наем, беше решила да си докарва по нещо допълнително към заплатата. Всяко ново лице в кръга на персонала, пораждаше интерес, но за всеобщо изумление, Мая отказваше на всички мъже. Плъзнаха слухове, че е лесбийка или фригидна, но тя не обръщаше внимание, вършеше си работата и беше любезна с всички.
Симеон не се отказа. Свикнал беше да има почти всяка жена, която пожелае, макар да се чудеше какво толкова му харесваха жените, като сам той не се харесваше. Реши, че рано или късно ще дойде и неговият ден. Междувременно все така се забавляваше, ядеш ...