Глава седма
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела, и освен по заведения понякога с момичетата или с поредната си любовница, никъде другаде не ходеше. А сега я срещна в центъра на града, на самата главна улица. Беше ходил да се разправя в МВР-то заради паспорта на Нина и затова се прибираше много по-късно от обикновено. Реши да си купи вестник, в този миг я видя и спря като закован насред улицата. Хората го заобикаляха, а той стърчеше там оглупял и загубил ума и дума. Не беше я виждал от деня на раздялата им, преди повече от десет години. Мислеше, че вече я е забравил, а сърцето му тупкаше бясно като баскетболна топка. Беше все така красива, вече почти 30-годишна зряла жена, но това и отиваше. И тя го забеляза и спря пред него. Дълго стояха ...