11. А дневникът се появява

И къде ще иде?

На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.

Време беше.

Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезналите оценки с нови. Всеки ученик трябва да има поне три за срока, време не остава, затова… Че я и сподели с останалите и доста се съгласиха.

Та като започна една…

Всеки час – изпитвания. Кога устни, кога писмени, кога оценки върху тетрадките, кога домашните работи…

Абе, с две думи – даскалски терор.

За един ден толкова двойки, толкова рухващи срочни оценки, толкова застрашени от родителско ръкоприкладство задници и вратове…

Е, тази вечер учениците успяха да отложат неизбежното. Кой с добро поведение, кой със странно прибиране навреме, коя с изненади в кухнята. А за другия ден идеите се изчерпваха.

И…

И всичко тръгна по познатия коловоз. Директорката нареди оценките от този ден да се анулират – не й се искаха разправии с инспектората и родители, нито да чува от конкуренцията как е паднало нивото на елитното уж училище.

Учителите с удоволствие задраскаха в тефтерчетата двойките и петиците – знаеха, че после ще трябва да изпитват до дупка „пострадалите“, та да се възстанови равнището.

Учениците си извлякоха поука – не дърпай дявола за опашката. Даскали, даскали, ама и  те стават опасни, когато се прекали с номерата.

И Митето от единадесети „а“ разбра, че любовта е любов само като любов. Мине ли на меркантилна вълна… Абе, боляха го и ребрата, и лявото око подпухна, и краката от коленете нагоре станаха сини от ритниците. Що му трябваше на баир лозе и да изпълнява поръчката на Ванчето? Закъсала по английски, обеща му, че ще излезе с него, ако скрие дневника на класа й, та да изчезне гадната двойка, после му смутолеви, че имали неочаквани гости. А хем той заради нея два часа се кри в тъмното коридорче към актовата зала, с треперещи гащи се промъкна в дирекцията, скри дневника в купа плочки до парното…

И уж никой не го видя, обаче…

Няма тайни в училището, няма…

И милосърдни приятели няма. Хич не щяха да го изслушат, да разберат сърдечната му мъка… Биха го, ритаха го – даже брат му Кольо и братовчедът  Пламен.

За прошка да не говорим. Даже първолачетата се подхилваха зад гърба му – „Оня, бе, дето крал дневник“. Дори директорката – която не щеше и да познава учениците, срещайки го по коридора, злобно подхвърли: „Крадльо!“…

Любов, любов, основа на глупостта…

А глупостта скъпо се заплаща…