10 окт. 2010 г., 17:58
7 мин за четене
Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА ВРАТА !
Човекът отвън не се ебаваше. Станах от кревата и отидох в коридора, където ясно видях как вратата направо се огъва под напора на ударите и ритниците.
- Спри да блъскаш бе, ей сега ще ти отворя, по дяволите.
Огледах се около себе си за някакъв тежък предмет. Не успях да намеря, само един чадър, който висеше от закачалката. Зачудих се дали да не взема големия кухненски нож, но веднага размислих – не ми се лежеше за убийство на някой побъркан пендехо. Погледнах през шпионката и не видях никой.
- Има ли някой там? – попитах.
- ВЕДНАГА ОТВАРЯЙ, ЧЕ ИНАЧЕ ЩЕ ТИ СЕ СТЪЖНИ ЖИВОТА !
- Добре. – врътнах ключа и веднага скочих назад, а вратата се отвори с трясък и пред мен застана някакъв огромен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация