Улиците на Париж, юни 1943-та година, под нацистка окупация...
Мадлен почистваше поредната маса на кафенето. Едно петно от разляно кафе беше по-упорито от очакваното. Докато чистеше, по улицата до нея минаваха камиони, пълни с немски войници. Едно младо момче с руса коса и сини очи й прати въздушна целувка и й намигна. Тя веднага сведе глава и продължи с работата си, донякъде засрамена, донякъде с неприязън. Трябваше да изглежда усмихната, да си върши работата – все пак искаше най-доброто за децата си. Макар и да беше там едва седмица, вече свикваше да работи в кафенето. Все още ненавиждаше отношението на много от войниците, които я виждаха като парче месо, но се страеше да не го показва.
***
Две години по-рано...
Мадлен работеше в текстилната фабрика до реката. Тя беше сред най-добрите там в изработването на знамена и униформи. В началото на войната изработваше материали за френската армия, но от началото на окупацията беше поставена на по-висока позиция от нейните колежки и отговаряш ...